За планетите


Отиване към съдържанието

Планети

История

Меркyрий


Най-близката до Слънцето планета е МЕРКУРИЙ- едно кълбо с диаметър 4880 км. и е много по-малко от Земята. Неговата маса е едва 5,4 % от земната, плътността му е 5,44 g/см3. Меркурий обикаля около Слънцето по силно елиптична орбита на средно разстояние 57,9 милиона километра. Той прави една пълна обиколка за 88 денонощия със средна скорост 54 кm/s, която е почти два пъти по-голяма от средната скорост на Земята. Това е най-бързо движещата се планета. Затова пък тя се движи много бавно около оста си. С радарни наблюдения е установено, че нейния период на околоосно въртене е 59 дни, което е 2/3 от периода й на обикаляне около Слънцето. Това означава, че планетата извършва 3 завъртания около оста си за 2 обиколки около Слънцето. На Меркурий практически няма атмосфера. Затова през деня повърхността му се нажежава до над 400 градуса. През нощта температурата пада до -170 градуса. Повърхността на Меркурий е покрита с кратери.








Венера


ВЕНЕРА е втората планета след Слънцето. Носи името на римската богиня на любовта и красотата вероятно заради яркия си блясък. През определена част от годината тя свети ярко на запад като Вечерница непосредствено след залез. През друга част от годината се наблюдава преди изгрев на източния хоризонт като Зорница. Макар да е най-близо до Земята, Венера е трудна за изучаване поради плътните облаци, които я обгръщат. Дебелата облачна покривка пропуска до повърхността на планетата малко слънчева светлина, но задържа топлината и не и позволява да се разсее обратно в космическото пространство. За горещината допринасят и венерианските вулкани. На повърхността на Венера температурата достига около 464 градуса, докато температурата на най-високите облаци варира до минус 149 градуса.От всички планети Венера се доближава най-много по размери до Земята. Всъщност в миналото тя и Земята били смятани за планети-сестри. Някои учени смятат, че Венера би могла да поддържа някакви форми на живот, вероятно в облаците. Атмосферата на Венера е отровна за човека.


Земя


Планетата ЗЕМЯ ,нашият общ дом е третата по отдалеченост от Слънцето. Тя обикаля около Слънцето на разстояние 150 милиона км за около 365,25 дни. Нашата планета е една от малките по размери и маса. Нейният среден радиус е 6370 км, а масата й - около 6.1024 кг. Върти се сравнително бавно около оста си за 24 дни 56 минути и 4 секунди. Земята
има най-голяма средна плътност сред планетите - 5,5 g/см3. Тази плътност е почти два пъти по-голяма от плътността на скалите на повърхността й, което говори за нееднородност на Земята. Наистина нейното ядро е с много по-голяма плътност от тази на мантията и кората, която е дебела около 35 км. Вероятно то е желязно, може би с примеси от други тежки метали, докато в кората преобладават сравнително леки съединения. Средната температура на Земята е приблизително 10 градуса. Тя е различна за места с различни координати и се мени през денонощието и с годишните времена. Около 70% от повърхността на Земята е покрита с вода, която е нейната хидросфера. Земната хидросфера е уникално явление в Слънчевата система - нито една от известните ни планети не притежава подобно образувание. При условията на другите космически тела водата е предимно в твърда фаза. На Земята само 7% от водата е постоянно в твърдо състояние, образувайки полярните шапки на нашата планета. Атмосферата на Земята, съдържа 78% азот, 21% кислород, а останалият около 1% са водни пари, въглероден диоксид и др. Химичният състав на атмосферата, както и нейната температура и плътност, са изучени подробно за различни височини с помощта на изкуствени спътници. Тези параметри силно зависят от височината. Температурата и плътността освен това зависят от времето през денонощието, както и от слънчевата активност. Една от особеностите на Земята е нейното магнитно поле. То силно се влияе от някои прояви на слънчевата активност. Неговото действие е причина за образуването около Земята на радиационни пояси, открити и изучени още с първите изкуствени спътници. Така се наричат пръстенообразните образувания около екватора на Земята, разположени на височина над 2500 км, в които са концентрирани протони и електрони с високи енергии. Тези частици непрекъснато "изтичат" от Слънцето и попадат под действието на земното магнитно поле. Изсипването на сравнително много такива изхвърлени от Слънцето при слънчево избухване, частици около земните магнитни полюси предизвиква полярни сияния.

Марс


МАРС е четвъртата планета след Слънцето. Тя носи името на древноримския бог на войната. Заради червеникавия й цвят я наричат още Червената планета. Марс е два пъти по-малък от Земята. Тънката му, силно разредена атмосфера се състои предимно от въглероден диоксид и други газове и хорана не биха могли да я дишат. Марс е много по-студен, от колкото би била Земята на същото разстояние от Слънцето. Подобно на Земята двата плюса на Марс имат ледени шапки, съставени или от замръзнал въглероден диоксид, или от сух лед. На повърхността на Марс не е открита течаща вода, но е твърде възможно преди милиарди години там да е имало големи езера и дори океани. Също като на Земята и на Марс има четири годишни времена. Той прави една обиколка около Слънцето за 687 дни и затова марсианската година е два пъти по-дълга от земната. Земното и марсианското денонощия са почти равни, защото Марс се завърта около оста си за 24 часа и 27 минути. Въпреки че е сравнително малка планета на Марс се намира най-големия вулкан в Слънчевата система. Нарича се Олимп и е три пъти по-висок от най-високия връх на Земята-Еверест. Територията, която заема, е приблизително колкото територията на Полша.



начална страница | История | Неизвестни планети | Сами ли сме? | Галерия | Новини | Филми | Tест | Blog | Контакти | Структура


Назад към съдържанието | Назад към главното меню